Услуги
пародонтология
Пародонтоза и възможности за пародонтално лечение
Пародонтитът(пародонтоза) е често заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Пародонтозата е атрофо-дистрофичен процес на тъканите на пародонта, които протичащ клинично без възпаление.Протича без симптомно,с формиране на патологичен костен джоб, водещ до раздалечаване на зъбите или тяхното удължаване.Основните клинични симптоми при пародонтит са:
възпаление на венеца и зъбозадържащия апарат;
образуване на истински пародонтален джоб;
резорбция на алвеоларната кост и повишена подвижност на зъба (зъбите).
С развитие на заболяването се появява и повишена зъбна подвижност и последващата им ранна загуба. Болестните промени обхващат тъканен комплекс (венечна папила, венечен край - маргинален пародонт, алвеоларна част, цимент на зъба и самия зъб). Най-чести причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, неправилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите (малпозиция) и други. При такива състояния се създава възможност за травмиране на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство. Локализираният пародонтит обхваща отделните зъби. Измененията в тъканите на опорно - държащия апарат са едностранни или ограничени на мястото на действащия фактор. Много често действието на локалния фактор се съчетава с травматично действие на зъбния камък. Венецът се отдръпва и оголва корена. Понякога коренът се оголва чак до върха. Възпаленият венец е хлътнал, тъй като е останал без костна основа. Венечният ръб е задебелен. Във венечния джоб има отложен зъбен камък и разраснала се гранулационна тъкан. Рентгеновата снимка показва едностранно или двустранно разглеждане на междузъбните костни преградки с едновременно образуване на костен джоб. При другите зъби липсват изменения. Генерализираният пародонтит представлява сериозен проблем в стоматологичната практика. Той се среща в млада и средна възраст. Появява се зачервяване на венечните папили, които често кървят. В по-напреднал стадий венците отделят гноен секрет с неприятна миризма, зъбите стават нестабилни, дъвченето се затруднява. Наблюдава се ветриловидно разреждане на зъбите.Характерен признак на болестта е бързо протичащата вертикална деструкция на алвеоларната кост в областта на първичните постоянни кътници и резците.С напредване на заболяването се наслагват възпалителни явления: гноене на джобовете.Рентгеновото изследване разкрива деструкция на алвеоларната кост около засегнатите кътници и резци. Пародонтозата, особено в по-млада възраст, протича бърз. Зъбите се разместват и се разклащат и при неправилно лечение изпадат.
Началното лечение има за задача да острани локалните етиологични фактори - зъбна плака, зъбен камък, лошо поставените пломби, широки коронки. Пациентът трябва да спазва отлична орална устна хигиена. Специализираното лечение се прилага при строги показания, което включва терапевтично (медикаментозно), ортопедично, ортодонтско и хирургично лечение.
Хирургичното лечение представлява част от комплексната терапия на заболяванията на пародонта. Специализираното хирургично лечение включва: гингивални (гингивектомия, гингивопластика, кюретаж, операции с ламба), костни (остектомия, остеопластика) и мукогингивални намеси (вестибулопластика, пластика при гингивални рецесии).Лечението на парондотита се провежда от стоматолог.
 |  |  |  |